Цифровите отпечатъци никога не се отмиват
Травмата е лъжливият код към интернет славата. Публикувайте обляно в сълзи видео, което разказва в детайли най-лошия миг от живота ви, и гледайте по какъв начин изгледите се усилват.
Мрачни самопризнания на тъга и позор се популяризират необятно онлайн. Гледал съм непознати да изясняват детайлностите за тяхното фамилно отчуждение, малтретиране и пристрастяване. Учителите по йога, които настояват, че контузията се съхранява в бедрата, демонстрират разтягания, които съгласно тях ще я освободят. Мнозина повтарят концепцията, че контузията може да бъде излекувана единствено с цялостна искреност.
Ако плакатите в миналото съжаляват, че са споделили тези видеоклипове, това е доста неприятно. Интернет е вечно. След като наличието стане вирусно, е мъчно да се изтрие изцяло, както към този момент знаят предходните генерации свръхсподелящи.
Идеята да разказвате на изцяло непознати най-интимните си проблеми онлайн датира от блогърите от началото на 2000-те, които използваха персонални истории, с цел да предложат неуместни нови гледни точки. Американският майчин блогър Хедър Армстронг, прочут още като Dooce.com, беше един от най-известните образци. Нейната накърнимост в шерването на истории за компликациите на майчинството беше толкоз коренно друга от луксозната версия, че тя натрупа буйна база от почитатели. В пика си през 2009 година нейният блог имаше 8,5 милиона читатели месечно.
От такива блогове произлязоха персонални есета в онлайн списания като xoJane. Колкото по-шокираща е една история, толкоз по-добри са кликванията. Писателите замениха контузия за редове. За списанията публикуването на есета от първо лице за извънматочна бременност и хранителни разстройства беше доста по-евтино от поръчването на новинарски репортажи. С течение на времето обаче той се трансформира в кондензиран и недооценен пазар. През 2017 година писателят Джия Толентино разгласи, че персоналните есета са мъртви.
Всъщност те не са умрели. Те просто изместиха средата към обществените медии. Необработени, напряко в камерата видеоклипове не престават традицията. Популярната просвета е взела под внимание. Травмата е проникнала в книги, телевизионни излъчвания и филми. Стана всекидневно да се наблюдава предисторията на основния воин до едно извънредно събитие и неговото трайно влияние. Хитови излъчвания като Ted Lasso и Fleabag употребяват по този начин наречения сюжет на контузия, с цел да подтикват сюжетните линии и да обяснят държанието. Знаменитостите са поканени да споделят мъчителни истории в подкасти, които постоянно звучат повече като лечебни сесии, в сравнение с изявленията.
Голяма част от това зависи от теорията, че най-нещастните мемоари на човек са ключът към разбирането кой е той. Това може да бъде опияняващо за разказвача. Масовата благосклонност може да ги накара да се почувстват чути и разбрани. Това наподобява е движещата мощ зад доста сходни видеоклипове. Плакатите най-често не получават финансова отплата за разкриването на техните секрети. Но сигурно положителната воля от непознати не е задоволителна премия за откриване на секрети, които ще живеят онлайн вечно?
Притесненията по отношение на трайните цифрови отпечатъци набъбнаха с възхода на обществените медии. На младежите беше казано, че рискуват предстоящ банкет в университет или работа, в случай че разгласяват рисковани фотоси или известия. Компаниите оповестиха, че ще ревизират изявления, направени от претенденти за изявление. През 2017 година Харвард анулира офертите, отправени към близо дузина студенти, които бяха разгласили обидни мемета в частна група във Фейсбук. Година по-късно Уолт Дисни уволни режисьора Джеймс Гън поради остарели туитове, които се майтапиха за педофилия и обезчестяване - макар че по-късно беше възобновен.
Изхвърлянето на контузия е малко евентуално да аргументи задоволително засегнатост, с цел да оправдае такава реакция. Но може да е неловко. Да ви припомнят за минали версии на себе си посредством нелицеприятна фотография във Фейсбук е задоволително неловко. Видео, в което оферирате истории за прочувствени вреди, наподобява мъчително.
Хората, които в миналото са писали укоряващи персонални есета, разказват бруталното влияние от четенето на нелюбезни мнения от читатели - и от разминаването с хора в действителния живот. Манди Стадмилър, някогашен редактор в xoJane, споделя, че даже тези, които имат вяра, че са готови за негативна противоположна връзка, „ в никакъв случай не са готови за противоположна реакция на неизвестен коментатор “. Блогърът Армстронг беше гръмоотвод за рецензии. Тя умря предходната година от самоубийство. Нейният сътрудник сподели пред New York Times, че е обвинил онлайн омразата за нейната меланхолия преди години.
Действието е неефикасно. Можете да изтриете остарели туитове и да се опитате да намалите цифровата си сянка. Мениджърите за онлайн известност оферират да създадат и това против възнаграждение. Някои уеб страници стават несъществуващи, изтривайки старите изявления. Но няма обезпечен метод да вземете нещо назад.
Но има друга опция. Общата смяна в отношението към психологичното здраве наподобява трансформира тематиките, които считаме за подобаващи да приказваме обществено. В бъдеще може да наподобява необичайно, че някой се усеща неловко да разгласява своите травматични истории онлайн. Ако всеки показа най-болезнените си секрети, изобилието ще обезврежда срама.
